Велинград е един от най-красивите и известни балнеоложки и планински курорти в България. Намира се в Чепинската котловина в Западните Родопи и това му местонахождение събира в него уникални природни дадености. През 2008 година Велинград беше обявен за “СПА столица на България”. Градът е образуван от сливането на три села - Чепино, Лъджене и Каменица през 1948 година. Сега те са трите основни квартала във Велинград. Името си носи от героичната партизанка Вела Пеева, която участва в антифашисткото движение. При засада от жандармерията тя жертва живота си в местността “Бялата скала”, високо в планината, в края на март 1944 год. Историята на Велинград е богата на тракийско, славянско и римско присъствие с хилядолетна давност.
ИСТОРИЯ:
Районът на Велинград е бил населен още от времето на древните траки около 6-5 в. пр. Хр. Предполага се, че откритите следи са на племената беси и днес могат да се видят останки от могили, некрополи, стени от селища и крепости, главно в местността Юндола, Баташкото плато и района на Печковец. Бесите се смятат за пазители на най-голямото и почитано светилище на траките – светилището на Дионисий. Именно с вярванията на траките е свързано и преданието за митичния Орфей, за когото се предполага, че е живял по тези земи. Предания твърдят, че този родопски край е дал титаничната сила на Спартак – водача на въстаналите роби в древния Рим.
Римляните завладяват днешен Велинград през 46 г., с което започва един трако-римски период, който продължава до идването на славяните. Те първи впримчват вълшебната мощ на велинградската минерална вода в глинени тръбопроводи и терми. Днес могат да се видят останки от древните бит и култура на римляните, като настилки за пътища, укрепления, мраморни плочи, монети и т.н. Славянското племе драговичи, населявало областта, възприело редица обичаи на траките. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при управлението на хан Маламир. Впоследствие обаче районът често става плячка на византийците до идването на власт на цар Калоян.
Средновековието е периодът, с който е свързано бурното развитие на района. Именно тогава е времето на появата на крепостта “Цепина”. Тя се утвърждава като едно от най-мощните средства при отбранителната система на Българското царство в Родопите. Названието на крепостта се налага като име върху цялото краище.
УСЛОВИЯ ЗА ТУРИЗЪМ. СКИ-ПИСТИ: Велинград се слави с най-много слънчеви дни, затова тук силно застъпен е уикенд-туризмът. През почивните дни и през зимата, и през лятото десетките луксозни хотели са препълнени.
Освен множеството топли минерални извори, Велинград предлага достъп до изключителната природа на Западните Родопи. В близост до града има две ски-писти, което прави Велинград целогодишен курорт. Един от символите на Велинград е най-големият карстовият извор в България – Клептуза.
Село Юндола се намира на 16 км северозападно от Велинград, по шосето за Банско и Разлог. Разположено е на 1400 м средна надморска височина между планините Рила и Родопи. Пътят от Велинград до с. Юндола е около половин час с кола, минава по поречието на река Луковица и е много живописен.
Местността Юндола е обширна поляна с приблизителни размери 3 км на 1 км. Името на местността произлиза от турската дума “юндол”, т.е. пазар за вълна. Това е известен български планински курорт със ски-писти, оборудвани със ски-влекове през зимата.
От Юндола могат да се поемат различни туристически маршрути в Рила и Родопите.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:
Велинград се намира в долината на река Чепинска, в западната част на Родопите. Разположен на 120 км от София, на 83 км от Пловдив и на 50 км от Пазарджик, курортният град е удобна дестинация за спа-туризъм.
ТРАНСПОРТ:
Как да стигнем до Велинград ?
С автобус:
До Велинград се стига с редовни автобусни линии от София, Пловдив, Пазарджик, Пещера, Ракитово, Благоевград, Батак, Септември и Разлог.
С влак:
От Централна железопътна гара София и Централна железопътна гара Пловдив се стига до Велинград с бърз влак. До Велинград се достига и по теснолинеен железопътен път Септември – Добринище.
Жп гари във Велинград: Централна в Чепино и южна в кв. Лъджене.
АТРАКЦИИ: Гергьовден (6 май) е един от най-големите и богати на обредност празници в Чепинско. Обредното къпане е променено и съобразено със специфичните условия - жените се къпят на 6 май рано сутрин, преди изгрев в минералните бани, в басейна разхвърлят здравец, има обща трапеза, песни и хора след изкъпването. В Драгиново се правят люлки и врътки, пеят и играят хора край тях, годениците раздават боядисани от тях яйца на момковата страна. Коленето на гергьовско агне следва общата традиция. Празникът се отбелязва от всички конфесионални и етнически общности в Чепинско - християни и мюсюлмани, българи, армъни (власи), роми - с особена тежест в празничния им календар.
Ден на Велинград (1 юли) се празнува от 1988 г. С него започват Велинградските културни празници (м. юли и август), като датата се променя в първа неделя на м. юли.
Гостите през юли (1-15 юли) всяка година имат възможност всяка вечер на градския площад или в местния Дом на културата да проследят представленията, които са в рамките на Велинградските културни празници, в които участват много състави от България и от съседни балкански държави.
Вниманието на турстите привличат и изложбите на познати художници, както и останалите форми на културно изразяване.
Имате възможността да покарате водно колело на езерото "Клептуза", релаксирайки сред чистия планински въздух.
СПОРТНИ РАЗВЛЕЧЕНИЯ: В близост са високопланински бази и корурорти като Белмекен и Сютка, множество язовири, реки и водоеми. Язовирите “Белмекен”, “Доспат”, “Широка поляна”, “Батак” и “Беглика” са в радиус от 40 км и предлагат прекрасни условия за практикуване на водни спортове и риболов. Наблизо са историчските селища Ракитово и Батак, природните резервати в Беглика и в Ракитовското землище, както и Кара тепе, където има великолепни условия за лов.
На около 3 километра от центъра на града може да уловите духа на дивия запад в "Конна база" и да се насладите на разходка на кон сред природата.
РЕСТОРАНТИ И НОЩНИ ЗАВЕДЕНИЯ:Някои по-известни ресторанти:
ресторант "Том и Нези Класик", тел: + 359 50 883;
ресторант „Бонжур”, пл.“Съединение“ 111; тел: + 359 887 450 029;
таверна „Омар", кв. Лъджене, бул.”Съединение” № 500;
ресторант "Езерото", ул."Клептуза", тел: +359 51009;
ресторант "Кавърдановата къща", бул. "Съединение" 49 Е; тел: +359 51019;
ресторант "Милениум", бул. "Съединение" 230; тел: +359 51012
Велинград през нощта:
пиано-бар “Луис”, бул. “Съединение “ 50; тел: +359 884 770 390;
"Най Клуб”, площад Свобода, булевард “Пикадили”; тел: +359 899 808 527;
дискотека „Терма”, ул. „Димитър Груев” № 12; тел: +359 25214;
дискотека „Пикадили“, кв. Лъджене, пл.”Свобода”, тел: + 359 57 925, + 359 889 504 684;
бар "Джорджо”, бул. „Хан Аспарух” № 37, тел: + 359 27 893.
ЗДРАВЕ/БАЛНЕОЛОГИЯ: Велинград предлага възможности за лечение и почивка чрез вода, чист планински въздух, романтични разходки край езерото Клептуза и сред иглолистните гори.
Велинград предлага великолепни условия за балнео- и климатолечение, за отдих, спорт, лов и туризъм. Добре маркиран път отвежда до единственото място за климатолечение - Куртово.
В околностите на Велинград са изградени доста „маршрути на здравето". Екопътеките водят до планински хижи и природни обекти, които са целогодишна атракция за туристите. Всички сезони са подходящи за климатолечение сред дивните иглолистните гори.
Велинград неслучайно се счита за спа-столица на България. В него са открити 4 термоминерални находища (Чепино, Лъжене, Каменица, Драгиново), от чиито 80 извора тече минерална вода. Най-гореща извира от Каменица – 91°С. От юг на север нарастват температурата, солното съдържание, количеството на сулфатите, натрия, флуора и силициевия двуокис. В квартал Чепино се намира един от най-големите термални извори в страната с дебит над 70 л/сек. Водите са алкални и флуорни, с най-ниска минерализация.
Минералната вода на Велинград е със световнодоказани лечебни свойства. Нейното чудодейно въздействие се използва срещу заболявания на дихателните пътища, опорно-двигателния апарат, неврологични и гинекологични проблеми. В днешното забързано ежедневие, минералната вода на Велинград се цени особено за лечение на стресови състояния, безсъние и преумора.
В модерните СПА центрове в града се предлагат множество процедури за използване на силата на термалните извори. Наред с традиционните процедури се извършват манипулации с ценни български натурални продукти: розово масло, пчелен мед и мурсалски чай, който расте единствено в Родопите. Вана с няколко щипки от благоуханната билка, с уникалното българско розово масло и цвят, с ценения в Европа родопски мед поради високите му лечебни качества умножава лечебния ефект на водата.
Някои луксозни спа-хотели във Велинград:
Спа-хотел „Бор“, 4*, сертифициран от Европейската СПА Асоциация, ул."Николай Хрелков" № 9;
Спа-хотел "Двореца", 5*, ул."Тошо Стайков" № 8;
Бутиков & СПА-Хотел Лъки Лайт, 4*, ул. "Борислав" № 19;
Спа-хотел "Гранд Хотел Велинград", 4*, бул."Съединение" № 50;
Спа-хотел "Рич", 4*, бул. "Съединение" № 500;
Спа-хотел “Уникат“, 4*, ул.“Киселец“ № 1.
ЕКСКУРЗИИ И ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ В ОКОЛНОСТИТЕ НА КУРОРТА:
Освен с минералните си извори, Велинград се гордее най-много с езерото Клептуза, което е най-голямото с карстов произход на Балканите. Заедно с красивата борова растителност, то е част от парк “Клептуза” и се счита за природен феномен. Всяка секунда от него извира 570 л ледена вода. Тя образува две езера, които се вливат в Чепинска река. Езерото и гората в близост са обявени за защитена територия.
На около 12 км от Велинград се намира друга природна забележителност – пещерата Лепеница. Тя е една от 17-те пещерни обекти в България. Дълбочината, до която са влизали специалисти, е 1400 м, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. Tук могат да се видят накипни кори и синтрови навлеци по течението, на места пълни с бисери. Пещерните бисери са редки богатства на подземния свят. А пещерните кратери се срещат единствено тук в България и в още една пещера във Франция.
Местността Сютка е мястото с най-дълго задържащ се сняг у нас, а в долината на Чепинската река има най-много слънчеви дни. На 16 км от града е Юндола, където с разходките може да съчетатете отпускащи спа-процедури. Ако пък искате да опознаете повече самия Велинград, можете да посетите Историческия музей, както и Картинната галерия.
Велинград и околностите му са богати на природни и културно-исторически забележителности. Общият брой на паметниците на културата надхвърля 120. Ако се интересувате от история, непременно трябва да посетите следните забележителности: средновековна църква в Гергьовица;
римско селище в Ремово;
средновековна църква в Чорквището;
римско селище в Биволично дере;
Никулъова църква;
римско селище в Печковец;
средновековна крепост до пещера Лепеница;
средновековна крепост Градот, северозападно от Каменица;
Гюргева църква от Средновековието на в. Острец;
средновековна крепост в Градището;
ранновизантийска базилика Николица и др.
Крепостта Цепина е най-значителна. Тя е археологически паметник на културата от национално значение. През Средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Намира се на около 6 км от село Дорков, на висок и скалист хълм. В укрепената територия са проучени три църкви и четири прецизно изградени водохранилища.
Много са и църквите в курортния град. Можете да посетите красивата църква “Свети Георги” (1894 г.), храма “Света Троица” – най-старата черква от 1816 г. Любопитна туристическа дестинация е параклиса “Свети Георги”, разположен на хълма, южно от кв. Каменица. На това място някога е имало манастир, разрушен при помохамеданчването. От незапомнени времена се посещава и местността Свети Спас. Тя е спомената и в разказа “Спасова могила” на Елин Пелин. Вярванията за изцеление кара много хора и до ден днешен да се изкачват на хълма в деня на Свети Спас.
Интересни обекти в околността на Юндола са: резерватите Рогачица и Валявиците в Рила, местността Филибишка поляна, местността Черновец в Родопите, местността Куртово, спортна База Белмекен и природната забележителност Пашови скали.
Каталог