Св. Константин и Елена е най-старият курорт на българското Черноморие. Още през 1908 г. тук е бил създаден балнеологичен център. Популярността на мястото се дължи на уникалната комбинация от чист планински въздух, минерални извори, плаж и море. В курорта има много минерални извори, балнеологичен комплекс, открит басейн с гореща минерална вода, известна с лечебните си свойства.

Св. Константин и Елена е изискан курорт с дългогодишни традиции в туризма. Курортът е разположен сред старинен парк с кипариси, лилии и смокинови дървета, с тихи заливчета, златисти пясъци и лековита минерална вода. Предлагат се удобни хотели, вилни селища и ваканционни къщи, тук е и един от най – добрите хотели в България – Гранд хотел Варна.

Старото име на курорта, което е все още доста популярно сред варненци, е "Дружба".

Курортът е кръстен на близкия манастир „Св. Константин и Елена”, построен в началото на 18 век. До наши дни е останала само една църква, наполовина вкопана в земята. Това било любимо място за отдих на варненци още преди Освобождението, като по-богатите от тях имали запазени стаи в манастира, а други си построили летни вили сред дърветата. Смята се, че тук се е правило известното вино „Калугерско шушукане”.

През 1907 г. Областната управа чрез Варненската окръжна постоянна комисия гласува решение за създаване на курортен център в пространството на манастирския комплекс. Знакова е следващата 1908 г., когато в пристроената сграда на манастира се посрещат първите туристи. През 1909 г. със съдействието на царица Елеонора, втората съпруга на българския цар Фердинанд, първия детски балнеосанаториум за лечение на деца с костно-ставна туберкулоза е преместен в курорта. От всички лекувани в санаториума деца, 95% получават подобрение или напълно са излекувани.

Като морски курорт „Перлата на Черно море" се сравнява с Ривиерата и е „славянската Ница", но от 1933 г. към това се прибавя славата на гроздолечебен курорт, който остава единствен в страната. Първата гроздолечебница е в сградата на манастира и има 120 слънчеви стаи. Менюто на гостите е включвало задължително 3 кг безплатно прясно хубаво грозде, обикновено от сорта Димят.

Местността се характеризира със специфичен микроклимат и висока концентрация на свободни отрицателни йони. Вечерният морски бриз ласкаво гали сред благоуханните смокинови и лимонови дървета и вечнозелени кипариси.

Климатът в курорта Св. Св. Константин и Елена е най-здравословен по Черноморския бряг, с което превъзхожда редица големи европейски курорти. Затова е предпочитан от много туристи. В курорта Св. Св. Константин и Елена човек веднага става приятел на природата и й се доверява физически и душевно. Първите опити за използване на това прелестно крайбрежие за почивка и лечение са правени още преди Освобождението (1878 г.), заради чудесните климатични условия, природните дадености и особено топлите минерални извори.

Плажната ивица е с дължина повече от 3.5 км.и обща площ 55 000 кв. м, с фин пясък.

Курортът е разположен на 8 км северно от град Варна сред забележително красива природна местност. Теренът представлява естествена тераса над морето с височина около 10 - 15 м.

Други населени места в околността:

градове: гр. Варна, гр. Балчик;

курортни селища: кк Златни пясъци; кк Слънчев Ден, кк Русалка, Албена, Каварна.

Най-бързо до Св. Константин и Елена от София може да се стигне със самолет София-Варна и от там да хванете автобус или маршрутно такси. От Варна има редовни автобусни линии до Св. Константин и Елена.

От Централна автогара София тръгват директни автобуси София-Св. Константин и Елена. През летния сезон е препоръчително закупуването на билетите да става поне една седмица предварително.

От централна железопътна гара София може стигнете до Варна с влак. От Варна до Св. Константин и Елена може да продължите с автобус.

Плажовете са открити от м. май до м. октомври и предлагат на туристите различни атракции и възможности за развлечения като водни ски, сърф, джетове, слънчеви бани и приятни разходки. Изградени са множество места за забавление - интернет клубове, ресторанти, барове, магазини за сувенири и дрехи, рали писта, водни спортове, джетове, "банани", сърф и други.

Тук има и идеални условия за спорт и развлечения. В курортния комплекс има тенис кортове, детски площадки, футболно игрище, открити и закрити минерални басейни и яхтени пристанища с капацитет 40 средно големи яхти.

Баровете, ресторантите и клубовете на някои от хотелите, разпръснати по плажа и из целия курорт, предлагат разнообразие от национални ястия и кулинарни деликатеси за всеки вкус.

Някои по-известни ресторанти:

ресторант "Кораба Сириус", тел: +359 52 361 932;

хотел-ресторант „ЙО“, тел: + 359 888 406 09 33;

клуб-ресторант „Синамон“, тел. +359 52 358 856, тел: +359 885 800 270;

хотел-ресторант „Амфора“, тел: +359 52 36 39 79.

дискотека „Party beach”, тел: +359 888 262 668;

пиано-бар „Летра“, тел: +359 886 911 477;

дискотека „Морска звезда“, тел: + 359 898 62 92 71.

Едно от най-важните условия за развитие на комплекса е наличието на 7 минерални извора с дълбочина от 1800 до 2050 м с общ дебит 175 л/сек. и температура на водата 40 до 60 градуса. Целогодишно в "Свети Св. Константин и Елена" работят два открити басейна с гореща минерална вода, единият от които денонощно. Под атракцията кораб-ресторант "Сириус", е т.нар. "топлата вода", където горещ извор се влива в морето и дори през зимата се посещава активно.

СПА хотел „Романс“, 4*;

хотел & СПА „Азалия“, 4*;

Спа хотел "Естрея", 4*;

СПА хотел "Свети Петър", 3*;

СПА хотел „Европа“, 3*.

Уникалното съчетание на парка, златните плажове и минералните извори в к.к. Св. Св. Константин и Елена, Ви дава възможност да се насладите на една незабравима почивка и да се заредите с настроение.

Манастир Св. Св. Константин и Елена

Според предания и легенди Манастирът е построен през 14 - 16 век. Група монаси побягнали от турските набези, намерили убежище в гората (днес к.к. Св. Св. Константин и Елена). Там те открили икона на Св. Св. Константин и Елена и решили да построят малък манастир в близост до аязмо, от което се знаело че извира лековита вода. Сградите на манастира били построени от тежък ломен камък, запазени и до днес в много добро състояние. От построяването си до сега манастирът е реконструиран 3 пъти - последно през 1973 година. И днес продължава да се носи славата на чудотворната сила на аязмото. Лековитата водат се използва за кръщенета, водосвети и богослужения. Всеки гост на кк. Константин и Елена може да посети и да запали свещ в Светата обител на църквата на манастира, който представлява интерес както от архитектурна, така и от етнографска гледна точка. Манастирът принадлежи към Варненската духовна метрополия.

Резиденция Евксиноград

Строена е за лятна резиденция на княз Александър І Батенберг. Първоначално тя била наречена Сандрово. По-късно българската държава я откупува за сумата от 1 млн. и 400 хил. златни лева, след което я подарява на цар Фердинанд, по времето на когото това райско място се извисява до своето истинското величие. Сегашното си название Евксиноград (от гръцкото име на Черно море - Euxenos pontos) получава през 1893 г. от княгиня Мария Луиза.

Общата площ на Евксиноград е 800 дка, като 550 дка от тях заема паркът. Неговият проект е изработен от френския дендролог Ноймайер. След това по него работят и други френски архитекти, озеленители, дендролози. Сред най-големите забележителности на флората в парка са 310-те вида растения, които се срещат тук, повечето от които били донесени от Южна Франция.

Любопитство провокира царската конюшня Щала, както и от фронтонът, пренесен тук през 1890 г. на няколко части от покрива на френския замък Сент клу от ХVІІІ.

Интерес за гостите на двореца представлява и слънчевият часовник, подарен на цар Фердинанд от английската кралица Виктория.

Избата на Евксиноград е на по-малко известна от самия дворец. Тя е изградена през 1891 г. за нуждите на царското семейство и височайшите гости и се простира на цели два етажа под земята. Казват, че най-големите бъчви събират 3145 литра вино. Днес винарната произвежда между 100 и 120 бутилки годишно. Тук могат да се опитат 12 вида бели вина и 7 вида коняци, най-търсения сред които е евксиняк.